Ако Вашият майчин език е български ?
Живеете във Виена, но корените Ви са български?
Почти 20 000 души с българско потекло и гражданство живеят във Виена.
Искам да се съсредоточа върху целевата група, която често се пренебрегва. Защо?
Това са хората, които живеят в Австрия от второ или третото поколение, които са социализирани тук и езиковите бариери всъщност не съществуват, но призхода и корените им понякога се пренебрегват. Защо това е толкова важно за мен?
Защото всяка част от вашата личност и идентичност е от съществено значение !
Голямото значение на "майчиния език"
Нашата психика е комплексна и индивидуална, като всяко чувство и проблем. Въпреки че немският език може да се говори отлично, майчиният език все още е по-силен в начина на изразяване. Това е по-важно, отколкото изглежда на пръв поглед.
Проклинате ли на „майчиния език“?
Прост пример от ежедневието: Всеки, който е израснал двуезично, вероятно е попадал в подобна ситуацията. Седите в колата, бързате, може би сте малко напрегнати заради спор със скъп човек. Идва друг шофьор и небрежно ви препречва пътя. Ядосвате се, стрескате се, защото трябва да спрете. Крещите и изричате първото, което ви идва в ума.
На какъв език го правите? Често това е на вашият майчин език.
Тук излиза спонтанният и открит гняв. Защитени сте в колата си и оставяте емоциите да се развихрят. Изведнъж тази "лоша дума" идва в устата ви, и си спомняте как като дете сте чували чичо ви да крещи, когато гледа или играе футбол. Изведнъж си спомняте цялата сцена от детството си.
Връзката с майчиния език „български“ е много важна.
Може би сега можете да си представите защо обединяването с майчиния език в психотерапията е толкова важна. Езикът е инструментът на психотерапевтичната работа. Сега като двуезичен човек разполагате с двойния речник, за да опишете чувство, спомен или текуща ситуация.
В немския език има безброй начини на изразяване. Много са разликите между немския в Германия, Австрия и Швейцария. Играта на думи, които имат ясно значение в една културна област, вече нямат смисъл в друга. Изказванията и метафорите почти винаги са трудни за превод. Те включват не само емоционален израз, но и културен фон, с който се идентифицираме, повече или по-малко. Те от своя страна са от решаващо значение за нашите емоции и действия. Понякога ситуациите могат да се обяснят по-лесно с идиомата на бабата.
Културата не се придържа към националните граници.
Но не само (майчината) езикова бариера може да бъде решаваща тук, но и културната. Културата не се придържа към националните граници. Тя често ги надхвърля. Когато хората с босненски, сръбски, македонски или български корени се събират, те често намират общи теми за разговор - като храна, подобни семейни / образователни структури или думи / изрази.
Трудността на т. Нар. „Второ поколение“ се крие в съчетаването на две или повече културни влияния. Това, което е добре в България, може да изглежда странно в Австрия и обратно. Това бързо може да създаде натиск и да ви принуди да изберете „страна“ към която да принадлежите. Или може да играете културен пинг понг, в зависимост от това къде и с кого сте. Това може да бъде много уморително в дългосрочен план.
Проблеми с идентичността могат да възникнат ...
- Българин ли съм или съм австриец?
- Към кого принадлежа?
- Мога ли да чувствам, че принадлежа и към двете нации?
- Как мога да съчетая две противоположни гледни точки в мен?
... и се появяват страхове и несигурност
- Не чувствам, че принадлежа никъде
- Родителите ми вече не ме възприемат като българин.
- С австрийско гражданство вече не съм българин
От моя гледна точка е важно: терапевтът и клиентът да познават едни и същи културни структури
Наблюдавах, че психотерапевтичните разговори имат по-голям успех, когато са със споделен културен контекст. Това дава възможност да се развият по-стабилни и по-задълбочени отношения с психотерапевта.
По този начин показвате не само различни нюанси от вашата личност, но изразявате и достигате до емоции и спомени, с които още не сте били наясно. В зависимост от това кой език използвате, емоционалният контекст на казаното се променя и да, дори се променя усещането и това, което се усеща.
Защото говоренето на един общ език не винаги означава използването на едни и същи думи.
Ако се интересувате: „Комунизмът в България. Психологически ефекти от историческите събития между 1944 и 1989 г.„ Андреа Арабаджиева
